14.12.2007 г., 21:33

Космополитно

1.1K 0 34
 

Родена съм в Украина и питам:

аз украинка ли съм или не?

Щом татко ме отгледа с ръченица,

а майка с казачок едва ли не.

„Сладуно моме" пееше ми татко,

звучеше често вкъщи „Гаяне".

За Курска област слушах вечер сладко,

за маминото детство сред поля.

А през деня за Бухово, където

на воля минала на татко младостта.

И тоз Балкан, и тез реки могъщи,

що прекосяват мамината Рус,

са мои, свикнах с тях от детство,

а после в тях ми мина младостта.

Затуй България наричам Татковина,

а пък Русия моята Родина.

Родена съм в Украина и питам:

аз украинка ли съм или не?

Дали съм българка или рускиня?

И отговарям си сама.

И двамата тъй много ви обичам,

затуй с гордост се наричам

дете на цялата планета, наречена Земя.

А може би на цялата вселена,

защото вярвам в чудеса!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами Люси, какво да ти отговоря? Вие като ми го повтаряте толкова често, аз взех да си се харесвам вече. "Сладуно моме" пееше ми татко, а мама "Широка страна моя..." И цигански романси и стана тя една...беля наречена Светланал.
  • ШиракА...моя....большаЯ
    Как люблю я вас
  • Имаш ли си идея, колко си прекрасна!!!
    Прегръщам те силно!!!
  • Кире, забеляза вчера как всеки се опитваше със съвет или добра дума да помогне, да достави радост на човека до себе си. Това е рядко срещано явление, а ние тук се опитваме преди да сме поети, художници, преди да сме творци, да сме ХОРА. Тук намерих много истински приятели. Всеки сподели толкова лични неща, които се споделят само на най-близките хора. Ние със Злати искахме да ти е хубаво и разбирам, че сме успяли. Съгласен ли си, че си влияем добре и трябва по-често да се събираме? Повече да не отсъстваш! Пишем неизвинени отсъствия, така да знаеш! Аз веднага ще ти отговоря - Миличка!!!
  • Питам се сега и аз каква съм?...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...