Dec 14, 2007, 9:33 PM

Космополитно

  Poetry
1.1K 0 34
 

Родена съм в Украина и питам:

аз украинка ли съм или не?

Щом татко ме отгледа с ръченица,

а майка с казачок едва ли не.

„Сладуно моме" пееше ми татко,

звучеше често вкъщи „Гаяне".

За Курска област слушах вечер сладко,

за маминото детство сред поля.

А през деня за Бухово, където

на воля минала на татко младостта.

И тоз Балкан, и тез реки могъщи,

що прекосяват мамината Рус,

са мои, свикнах с тях от детство,

а после в тях ми мина младостта.

Затуй България наричам Татковина,

а пък Русия моята Родина.

Родена съм в Украина и питам:

аз украинка ли съм или не?

Дали съм българка или рускиня?

И отговарям си сама.

И двамата тъй много ви обичам,

затуй с гордост се наричам

дете на цялата планета, наречена Земя.

А може би на цялата вселена,

защото вярвам в чудеса!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Лажова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами Люси, какво да ти отговоря? Вие като ми го повтаряте толкова често, аз взех да си се харесвам вече. "Сладуно моме" пееше ми татко, а мама "Широка страна моя..." И цигански романси и стана тя една...беля наречена Светланал.
  • ШиракА...моя....большаЯ
    Как люблю я вас
  • Имаш ли си идея, колко си прекрасна!!!
    Прегръщам те силно!!!
  • Кире, забеляза вчера как всеки се опитваше със съвет или добра дума да помогне, да достави радост на човека до себе си. Това е рядко срещано явление, а ние тук се опитваме преди да сме поети, художници, преди да сме творци, да сме ХОРА. Тук намерих много истински приятели. Всеки сподели толкова лични неща, които се споделят само на най-близките хора. Ние със Злати искахме да ти е хубаво и разбирам, че сме успяли. Съгласен ли си, че си влияем добре и трябва по-често да се събираме? Повече да не отсъстваш! Пишем неизвинени отсъствия, така да знаеш! Аз веднага ще ти отговоря - Миличка!!!
  • Питам се сега и аз каква съм?...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...