10 mar 2017, 0:19

Космос

988 1 0

Космос

 

Сърцето има своята планета,                         

дори и спътник има – любовта.                                                                             

Но тя е скрита вътре във човека                                                                                  

под формата на мъничка душа!

 

Там няма болка, страх или тревога.                                                                                

И космосът не праща обвинения.                                                                                

Не дишат хората без обич, бродят                                                                                  

в това любовно, топло измерение.

 

Макар да се разделят или влюбват,                                                                                  

те в себе си до болка си приличат.                                                            

Планети и души не се погубват,                                                                                 

че имат свое собствено величие!

 

Създават своя орбита, където                                                                                            

се молят да усетят светли чувства,                                                                                

но искат непогледнали небето,                                                                                        

без облаци по него да се спуснат!

 

Съзвездията слизат и препускат –                                                                                       

те искат всичко земно да опитат.                                                                          

Звездите сякаш впиват тънки устни                                                                                   

в съдбите ни и после ги преплитат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....