10 мар. 2017 г., 00:19

Космос

989 1 0

Космос

 

Сърцето има своята планета,                         

дори и спътник има – любовта.                                                                             

Но тя е скрита вътре във човека                                                                                  

под формата на мъничка душа!

 

Там няма болка, страх или тревога.                                                                                

И космосът не праща обвинения.                                                                                

Не дишат хората без обич, бродят                                                                                  

в това любовно, топло измерение.

 

Макар да се разделят или влюбват,                                                                                  

те в себе си до болка си приличат.                                                            

Планети и души не се погубват,                                                                                 

че имат свое собствено величие!

 

Създават своя орбита, където                                                                                            

се молят да усетят светли чувства,                                                                                

но искат непогледнали небето,                                                                                        

без облаци по него да се спуснат!

 

Съзвездията слизат и препускат –                                                                                       

те искат всичко земно да опитат.                                                                          

Звездите сякаш впиват тънки устни                                                                                   

в съдбите ни и после ги преплитат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Костадинова Все права защищены

.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...