10 мар. 2017 г., 00:19

Космос

982 1 0

Космос

 

Сърцето има своята планета,                         

дори и спътник има – любовта.                                                                             

Но тя е скрита вътре във човека                                                                                  

под формата на мъничка душа!

 

Там няма болка, страх или тревога.                                                                                

И космосът не праща обвинения.                                                                                

Не дишат хората без обич, бродят                                                                                  

в това любовно, топло измерение.

 

Макар да се разделят или влюбват,                                                                                  

те в себе си до болка си приличат.                                                            

Планети и души не се погубват,                                                                                 

че имат свое собствено величие!

 

Създават своя орбита, където                                                                                            

се молят да усетят светли чувства,                                                                                

но искат непогледнали небето,                                                                                        

без облаци по него да се спуснат!

 

Съзвездията слизат и препускат –                                                                                       

те искат всичко земно да опитат.                                                                          

Звездите сякаш впиват тънки устни                                                                                   

в съдбите ни и после ги преплитат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Костадинова Все права защищены

.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...