6 ago 2011, 16:33

Космос

1.4K 0 4

 

КОСМОС

 

 

Ний всички сме деца

на майката Земя,

а Слънцето в небето

е нашият любим баща…

 

Луната е нашата

мила сестрица-

тя е малка, бяла,

сребърна душица…

 

Утринна звезда

Венера е потайна –

обичана, желана,

теменужено омайна…

 

Пази войнът Марс

планетарния ни град –

страх и ужас всява

космическият брат…

 

Вестоносец смел

на писма с гравюри -

по дълъг път поел

звездният Меркурий…

 

Мълния и гръм,

вулкани и искри –

в млечния ни друм

Юпитер блести…

 

Сатурн е награден,

има ореол от слава –

с таланти надарен

сред звездите плава…

 

Тайнствен е Уран,

светеща звезда –

на планетарния гердан

звездната Луна…

 

С тризъбеца Нептун –

царствен и великолепен

като синия Перун

е красив и достолепен…

 

Плутон – планета ледна

препуска с колесница –

брънка е последна

на слънчевата броеница…

 

И рой звезди в небето

снежен листопад –

величайте битието

на космичния ни свят…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прочетох с удоволствие и споделям чувствата! Поздрав сърдечен Лили!
  • Браво!
  • Може би (и го казвам съвсем незлобливо) ще намери място в раздел поезия за деца. А защо не и в детските книжки. Спомних си като прочетох ето това:
    Юрий Гагарин, как си летял?
    Бързо ли хвърка корабът бял?
    Там сред звездите пръв щом си бил
    Дунав видя ли, зърна ли Нил?

    Зърна ли нейде сред синева
    друг по-обичан град от Москва?
    Дето децата в лятната шир
    тичат на воля, пеят за мир.

    Юрий Гагарин, славен пилот,
    ти пръв преброди звездния свод.

    То беше в буквара, като бях 1ви клас преди 15 години. Може и твоето да намери място там някой ден!
  • "Ний всички сме деца на майката земя" - Христо Смирненски. Редно е тези редове да се сложат в кавички (от автора на горното стишие) и да се цитира творбата, от която са заимствани.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...