6.08.2011 г., 16:33

Космос

1.4K 0 4

 

КОСМОС

 

 

Ний всички сме деца

на майката Земя,

а Слънцето в небето

е нашият любим баща…

 

Луната е нашата

мила сестрица-

тя е малка, бяла,

сребърна душица…

 

Утринна звезда

Венера е потайна –

обичана, желана,

теменужено омайна…

 

Пази войнът Марс

планетарния ни град –

страх и ужас всява

космическият брат…

 

Вестоносец смел

на писма с гравюри -

по дълъг път поел

звездният Меркурий…

 

Мълния и гръм,

вулкани и искри –

в млечния ни друм

Юпитер блести…

 

Сатурн е награден,

има ореол от слава –

с таланти надарен

сред звездите плава…

 

Тайнствен е Уран,

светеща звезда –

на планетарния гердан

звездната Луна…

 

С тризъбеца Нептун –

царствен и великолепен

като синия Перун

е красив и достолепен…

 

Плутон – планета ледна

препуска с колесница –

брънка е последна

на слънчевата броеница…

 

И рой звезди в небето

снежен листопад –

величайте битието

на космичния ни свят…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох с удоволствие и споделям чувствата! Поздрав сърдечен Лили!
  • Браво!
  • Може би (и го казвам съвсем незлобливо) ще намери място в раздел поезия за деца. А защо не и в детските книжки. Спомних си като прочетох ето това:
    Юрий Гагарин, как си летял?
    Бързо ли хвърка корабът бял?
    Там сред звездите пръв щом си бил
    Дунав видя ли, зърна ли Нил?

    Зърна ли нейде сред синева
    друг по-обичан град от Москва?
    Дето децата в лятната шир
    тичат на воля, пеят за мир.

    Юрий Гагарин, славен пилот,
    ти пръв преброди звездния свод.

    То беше в буквара, като бях 1ви клас преди 15 години. Може и твоето да намери място там някой ден!
  • "Ний всички сме деца на майката земя" - Христо Смирненски. Редно е тези редове да се сложат в кавички (от автора на горното стишие) и да се цитира творбата, от която са заимствани.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...