Koстилки в Ада

Poesía » Otra

919 0 4

И Бог ми подава череши...

От шепите капеше дъжд,

сънувах, че нещо шептеше...

От думите нищо не помня,

но помня онази наслада,

как ядохме с Него череши

и плюхме костилките в Ада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rozza (Радка Миндова)

В Ада...не съм забелязала грешката. Благодаря, веднага го коригирам.

2017-05-24T07:42:39+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Много вълнуващо, само това на последния ред :
" е Ада" , не разбрах. Предполагам, че си искала да напишеш " в Ада", или греша?
Поздравления!

2017-05-23T21:53:51+03:00
rozza (Радка Миндова)

Благодаря, Валя!

2017-05-23T10:23:26+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Хубаво е, Раде

2017-05-23T10:07:54+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0