Koстилки в Ада

Poesía » Otra

934 0 4

И Бог ми подава череши...

От шепите капеше дъжд,

сънувах, че нещо шептеше...

От думите нищо не помня,

но помня онази наслада,

как ядохме с Него череши

и плюхме костилките в Ада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rozza (Радка Миндова)

В Ада...не съм забелязала грешката. Благодаря, веднага го коригирам.

2017-05-24T07:42:39+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Много вълнуващо, само това на последния ред :
" е Ада" , не разбрах. Предполагам, че си искала да напишеш " в Ада", или греша?
Поздравления!

2017-05-23T21:53:51+03:00
rozza (Радка Миндова)

Благодаря, Валя!

2017-05-23T10:23:26+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Хубаво е, Раде

2017-05-23T10:07:54+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0