Koстилки в Ада

Poetry » Other

921 0 4

И Бог ми подава череши...

От шепите капеше дъжд,

сънувах, че нещо шептеше...

От думите нищо не помня,

но помня онази наслада,

как ядохме с Него череши

и плюхме костилките в Ада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rozza (Радка Миндова)

В Ада...не съм забелязала грешката. Благодаря, веднага го коригирам.

2017-05-24T07:42:39+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Много вълнуващо, само това на последния ред :
" е Ада" , не разбрах. Предполагам, че си искала да напишеш " в Ада", или греша?
Поздравления!

2017-05-23T21:53:51+03:00
rozza (Радка Миндова)

Благодаря, Валя!

2017-05-23T10:23:26+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Хубаво е, Раде

2017-05-23T10:07:54+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9