Koстилки в Ада

Poetry » Other

926 0 4

И Бог ми подава череши...

От шепите капеше дъжд,

сънувах, че нещо шептеше...

От думите нищо не помня,

но помня онази наслада,

как ядохме с Него череши

и плюхме костилките в Ада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rozza (Радка Миндова)

В Ада...не съм забелязала грешката. Благодаря, веднага го коригирам.

2017-05-24T07:42:39+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Много вълнуващо, само това на последния ред :
" е Ада" , не разбрах. Предполагам, че си искала да напишеш " в Ада", или греша?
Поздравления!

2017-05-23T21:53:51+03:00
rozza (Радка Миндова)

Благодаря, Валя!

2017-05-23T10:23:26+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Хубаво е, Раде

2017-05-23T10:07:54+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0