Koстилки в Ада

Poetry » Other

920 0 4

И Бог ми подава череши...

От шепите капеше дъжд,

сънувах, че нещо шептеше...

От думите нищо не помня,

но помня онази наслада,

как ядохме с Него череши

и плюхме костилките в Ада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rozza (Радка Миндова)

В Ада...не съм забелязала грешката. Благодаря, веднага го коригирам.

2017-05-24T07:42:39+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Много вълнуващо, само това на последния ред :
" е Ада" , не разбрах. Предполагам, че си искала да напишеш " в Ада", или греша?
Поздравления!

2017-05-23T21:53:51+03:00
rozza (Радка Миндова)

Благодаря, Валя!

2017-05-23T10:23:26+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Хубаво е, Раде

2017-05-23T10:07:54+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0