11 abr 2017, 19:04

Костите помнят 

  Poesía » Verso libre
272 2 6

Винаги се чудя

като драсна два три реда

като знам, че ми е труден 

словореда

дали ще бъда критикуван

и погрешно разтълкуван.

 

Чудя се дали ще вникнете 

в душата?

(Как ги мразя само правилата!)

Чудно ми е как

кокошката безсрамно 

акинка на двора", 

а я боготворят толкоз много хора.

 

И прасенцата "щастливи" 

с бузки румени, красиви

(с лимончета в устата)

чак човек да им 

завиди...

 

Но човекът...

стъпва...

марширува строго...

забравил костите 

на динозаврите,

на предците си...

 

Забравил от къде е 

произлязъл!

 

Като артефакти ги е

той 

белязал.

 

За пари и власт

майчицата би забравил...

 

Но те са там...

Там са, чакат мълчаливо

упадъка на 

организма...

 

Червеите също чакат своето време

те са на върха  

на хранителната верига...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • До болка си искрен. Поздрави!
  • А, някога бях и влюбен
    някога две слънца огряваха планетата
    и едно на двора ми.. но това беше отдавна....
    много отдавна.. сега съм сляпа костенурка
    и живея във.. дълбокото...
    /манчев/
  • то не става с вълшебна пръчка, Манчев, трябва да е от сърцето. сигурна съм , че ще ни изненадаш някой път с изпепеляващ стих, влюбен... И тези ти стихове са много добри, съвсем съм сериозна!!! Лек ден от мен ти желая и всичко най-добро!!!
  • Благодаря за поредната добра оценка Каменова.. обещах да напиша нещо красиво и нежно , но на този етап просто не мога ,,не ми се получава, но ще ми дойде вдъхновението
  • Съгласна съм с теб!Най-голямата порция е за червейчетата..А всяко същество,развило интелект и разум,носи и егоистична визитка със себе си.Много реализъм ни предлагаш винаги!
  • Истината боли, но от лъжата още повече... А ти винаги си истински и това ти прави чест... Поздрав, винаги бъди!
Propuestas
: ??:??