Костите помнят
Винаги се чудя
като драсна два три реда
като знам, че ми е труден
словореда
дали ще бъда критикуван
и погрешно разтълкуван.
Чудя се дали ще вникнете
в душата?
(Как ги мразя само правилата!)
Чудно ми е как
кокошката безсрамно
акинка на двора",
а я боготворят толкоз много хора.
И прасенцата "щастливи"
с бузки румени, красиви
(с лимончета в устата)
чак човек да им
завиди...
Но човекът...
стъпва...
марширува строго...
забравил костите
на динозаврите,
на предците си...
Забравил от къде е
произлязъл!
Като артефакти ги е
той
белязал.
За пари и власт
майчицата би забравил...
Но те са там...
Там са, чакат мълчаливо
упадъка на
организма...
Червеите също чакат своето време
те са на върха
на хранителната верига...
© Христо Манчев All rights reserved.
