Костите помнят
Винаги се чудя
като драсна два три реда
като знам, че ми е труден
словореда
дали ще бъда критикуван
и погрешно разтълкуван.
Чудя се дали ще вникнете
в душата?
(Как ги мразя само правилата!)
Чудно ми е как
кокошката безсрамно
акинка на двора",
а я боготворят толкоз много хора.
И прасенцата "щастливи"
с бузки румени, красиви
(с лимончета в устата)
чак човек да им
завиди...
Но човекът...
стъпва...
марширува строго...
забравил костите
на динозаврите,
на предците си...
Забравил от къде е
произлязъл!
Като артефакти ги е
той
белязал.
За пари и власт
майчицата би забравил...
Но те са там...
Там са, чакат мълчаливо
упадъка на
организма...
Червеите също чакат своето време
те са на върха
на хранителната верига...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Манчев Все права защищены
