11 nov 2017, 9:09

Котешки нокът 

  Poesía » De amor, Versos blancos, Verso libre
588 0 1

Тази вечер се настани удобно
в скута ми, като котка
и поискай да дишам в ритъма
на твоето мъркане.
Накарай кожата ми
да мирише на твоя дом
и нека дланите ми не 
познават друга козина.

Погледни ме с кристално сините 
си очи и ги накарай да станат 
отново червени под светлината
на звездите. Накарай ме да си
помечтая на глас за дървена колиба
в гората и да се влюбя в теб отново,
а после остави след себе си
само забит котешки нокът,
за да знам, че ще се върнеш.

© Жале Семпере Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??