Котешки нокът
Тази вечер се настани удобно
в скута ми, като котка
и поискай да дишам в ритъма
на твоето мъркане.
Накарай кожата ми
да мирише на твоя дом
и нека дланите ми не
познават друга козина.
Погледни ме с кристално сините
си очи и ги накарай да станат
отново червени под светлината
на звездите. Накарай ме да си
помечтая на глас за дървена колиба
в гората и да се влюбя в теб отново,
а после остави след себе си
само забит котешки нокът,
за да знам, че ще се върнеш.
© Жале Семпере All rights reserved.
