Котешки нокът
Тази вечер се настани удобно
в скута ми, като котка
и поискай да дишам в ритъма
на твоето мъркане.
Накарай кожата ми
да мирише на твоя дом
и нека дланите ми не
познават друга козина.
Погледни ме с кристално сините
си очи и ги накарай да станат
отново червени под светлината
на звездите. Накарай ме да си
помечтая на глас за дървена колиба
в гората и да се влюбя в теб отново,
а после остави след себе си
само забит котешки нокът,
за да знам, че ще се върнеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жале Семпере Всички права запазени
