КОТКА
Тя - светлозелени очите -
пробляскващо жадни за плен.
Някаква песен, сънливо,
преде си зад мен.
С подскоци, фатално комични,
огъва опасна снага.
Тъй сякаш желания скришни
потръпват с вина.
Защо ли посоката знае?!
Нехайна жестокост в тила
е впила. С изящество вае
безмълвна съдба.
Опашка наивно отпуска,
забравила миша вражда.
Обръща се. После се впуска
и чезне в дъжда.
Марин Лазаров
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марин Лазаров Todos los derechos reservados
