КОТКА

17 авг. 2005 г., 22:05

Поэзия

1001 0 2

Тя - светлозелени очите -
пробляскващо жадни за плен.
Някаква песен, сънливо,
преде си зад мен.

С подскоци, фатално комични,
огъва опасна снага.
Тъй сякаш желания скришни
потръпват с вина.

Защо ли посоката знае?!
Нехайна жестокост в тила
е впила. С изящество вае
безмълвна съдба.

Опашка наивно отпуска,
забравила миша вражда.
Обръща се. После се впуска
и чезне в дъжда.

Марин Лазаров

Grimoir (Фредерик)

2005-10-14T01:44:00+03:00

приятно стихотворение. има попадения
slanceto (Мария)

2005-08-20T01:06:42+03:00

И това ми харесва, но ми позволи един малък съвет - довери се и се остави на страстта да пишеш, именно тя ще ти помогне, когато думите се сковат. Мисля, че можеш още много повече