Като мокро и хърбаво коте
изпълзява нощта върху нас.
Ти показваш си острите нокти,
ставам аз таралежен от страст.
И те хвърлям на мокрото ложе
на чаршафа, по-беден от влас.
Само мисъл една ме тревожи,
че дете си от горния клас.
Но в леглото, след бурните ласки,
вече суха, с невиждана мощ,
скрила нокти, на пориви властни,
с мен разтваряш се в черната нощ.
© Иван Христов Todos los derechos reservados