22.12.2014 г., 7:38  

Котка и таралеж

981 0 2

Като мокро и хърбаво коте

изпълзява нощта върху нас.

Ти показваш си острите нокти,

ставам аз таралежен от страст.

 

И те хвърлям на мокрото ложе

на чаршафа, по-беден от влас.

Само мисъл една ме тревожи,

че дете си от горния клас.

 

Но в леглото, след бурните ласки,

вече суха, с невиждана мощ,

скрила нокти, на пориви властни,

с мен разтваряш се в черната нощ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...