22.12.2014 г., 7:38  

Котка и таралеж

980 0 2

Като мокро и хърбаво коте

изпълзява нощта върху нас.

Ти показваш си острите нокти,

ставам аз таралежен от страст.

 

И те хвърлям на мокрото ложе

на чаршафа, по-беден от влас.

Само мисъл една ме тревожи,

че дете си от горния клас.

 

Но в леглото, след бурните ласки,

вече суха, с невиждана мощ,

скрила нокти, на пориви властни,

с мен разтваряш се в черната нощ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...