4 may 2017, 1:20

Котва 

  Poesía » De amor
771 9 22

                         Душата на природата – водата.

                                        Деньо Денев

 

Затворен в нежното мълчание

на преплуваните чувства,

все още чувам писъка на чайките,

зареян във вълните на изкуството.

 

Попаднал в безметежно състояние:

осмислям неотплували въпроси.

В покоя търся разстояния

и те през бурите ме носят.

 

Озвезден от светли измерения,

потопен във фантастични гледки,

живея в омагьосаното зрение

на блондинки и брюнетки.

 

Но някога солта на чувствата

ще скъса изначалната верига...

И тихо, без парадно лустро

морските покои ще достигна.

 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??