Котва
Душата на природата – водата.
Деньо Денев
Затворен в нежното мълчание
на преплуваните чувства,
все още чувам писъка на чайките,
зареян във вълните на изкуството.
Попаднал в безметежно състояние:
осмислям неотплували въпроси.
В покоя търся разстояния
и те през бурите ме носят.
Озвезден от светли измерения,
потопен във фантастични гледки,
живея в омагьосаното зрение
на блондинки и брюнетки.
Но някога солта на чувствата
ще скъса изначалната верига...
И тихо, без парадно лустро
морските покои ще достигна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
