Коварен е светът и лицемери много,
навъдиха се сякаш изведнъж.
Под път над път ги срещаш и поглеждаш строго,
кални, кални като след пороен дъжд.
Коварен е светът и сякаш няма управия,
управници без срам и без души.
За миг надигне се за нещо олелия,
направеното колко бързо се руши.
Коварен е светът. Приказваме по двама,
всичко в тиня пред очите ни върви.
Цветът отнесе. Какво остана тук?
Болката в душите дълго, дълго ще кърви. ...