13.10.2016 г., 18:23

Коварен е светът

684 1 1

Коварен е светът и лицемери много,

навъдиха се сякаш изведнъж.

Под път над път ги срещаш и поглеждаш строго,

кални, кални като след пороен дъжд.

Коварен е светът и сякаш няма управия,

управници без срам и без души.

За миг надигне се за нещо олелия,

направеното колко бързо се руши.

Коварен е светът. Приказваме по двама,

всичко в тиня пред очите ни върви.

Цветът отнесе. Какво остана тук?

Болката в душите дълго, дълго ще кърви.

В.Й. 13.10.2016г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....