Коварен е светът и лицемери много,
навъдиха се сякаш изведнъж.
Под път над път ги срещаш и поглеждаш строго,
кални, кални като след пороен дъжд.
Коварен е светът и сякаш няма управия,
управници без срам и без души.
За миг надигне се за нещо олелия,
направеното колко бързо се руши.
Коварен е светът. Приказваме по двама,
всичко в тиня пред очите ни върви.
Цветът отнесе. Какво остана тук?
Болката в душите дълго, дълго ще кърви.
В.Й. 13.10.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
