Дали си толкова невинна, както казват,
дали стопяваш ледовете в нашите души
или това, което ми разказват,
е празен звън за моите уши.
Не си ли Ти онази същата - „добрата”,
която с лекота разделя брат от брата,
онази, дето без да трепне приятелите прави врагове
и дето със злокобно задоволство на хората копае гробове.
Любов ли се зовеш или омраза,
какво е твойто име днес - а утре?
Знам, ти си болестна зараза,
разяждаш умовете ни отвътре.
Когато си наоколо, цъфтяло всичко
в най-нежни, чисти цветове
и леели се чудни трели,
така било от векове.
Не вярвам аз, брътвежи празни,
бълнуване на трескави уста
на завладените от тебе разни
объркани и впримчени сърца.
Презирам твоята измамна външност,
неистинското ти лице, лъжлива красота.
Аз виждам истинската твоя същност,
прикрила се зад сребърна мъгла.
© Кат Кат Todos los derechos reservados