Коя си
Дали си толкова невинна, както казват,
дали стопяваш ледовете в нашите души
или това, което ми разказват,
е празен звън за моите уши.
Не си ли Ти онази същата - „добрата”,
която с лекота разделя брат от брата,
онази, дето без да трепне приятелите прави врагове
и дето със злокобно задоволство на хората копае гробове.
Любов ли се зовеш или омраза,
какво е твойто име днес - а утре?
Знам, ти си болестна зараза,
разяждаш умовете ни отвътре.
Когато си наоколо, цъфтяло всичко
в най-нежни, чисти цветове
и леели се чудни трели,
така било от векове.
Не вярвам аз, брътвежи празни,
бълнуване на трескави уста
на завладените от тебе разни
объркани и впримчени сърца.
Презирам твоята измамна външност,
неистинското ти лице, лъжлива красота.
Аз виждам истинската твоя същност,
прикрила се зад сребърна мъгла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кат Кат Всички права запазени
