31.05.2013 г., 7:54 ч.

Коя си 

  Поезия » Любовна
884 0 1

Дали си толкова невинна, както казват,

дали стопяваш ледовете в нашите души

или това, което ми разказват,

е празен звън за моите уши.

 

Не си ли Ти онази същата - „добрата”,

която с лекота разделя брат от брата,

онази, дето без да трепне приятелите прави врагове

и дето със злокобно задоволство на хората копае гробове.

 

Любов ли се зовеш или омраза,

какво е твойто име днес - а утре?

Знам, ти си болестна зараза,

разяждаш умовете ни отвътре.

 

Когато си наоколо, цъфтяло всичко

в най-нежни, чисти цветове

и леели се чудни трели,

така било от векове.

 

Не вярвам аз, брътвежи празни,

бълнуване на трескави уста

на завладените от тебе разни

объркани и впримчени сърца.

 

Презирам твоята измамна външност,

неистинското ти лице, лъжлива красота.

Аз виждам истинската твоя същност,

прикрила се зад сребърна мъгла.

© Кат Кат Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??