31 мая 2013 г., 07:54

Коя си

1.4K 0 1

Дали си толкова невинна, както казват,

дали стопяваш ледовете в нашите души

или това, което ми разказват,

е празен звън за моите уши.

 

Не си ли Ти онази същата - „добрата”,

която с лекота разделя брат от брата,

онази, дето без да трепне приятелите прави врагове

и дето със злокобно задоволство на хората копае гробове.

 

Любов ли се зовеш или омраза,

какво е твойто име днес - а утре?

Знам, ти си болестна зараза,

разяждаш умовете ни отвътре.

 

Когато си наоколо, цъфтяло всичко

в най-нежни, чисти цветове

и леели се чудни трели,

така било от векове.

 

Не вярвам аз, брътвежи празни,

бълнуване на трескави уста

на завладените от тебе разни

объркани и впримчени сърца.

 

Презирам твоята измамна външност,

неистинското ти лице, лъжлива красота.

Аз виждам истинската твоя същност,

прикрила се зад сребърна мъгла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кат Кат Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...