Крача по небосклона сив
542
0
0
Крача по небосклона сив,
търся насред моите пътеки
камъче да се захвана.
Носи ме ромонът див
на ручея,
бързей подир бързей,
иска и с последната капка
да ме сломи.
Хвърлен насред блатото
на лица прокудени,
погледите обкръжават ме, приближават се,
настигат ме...
А аз пак обувките си зяпам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирослав Коцев Todos los derechos reservados
