8 апр. 2011 г., 11:53

Крача по небосклона сив 

  Поэзия » Белые стихи
386 0 0

Крача по небосклона сив,

търся насред моите пътеки

камъче да се захвана.

Носи ме ромонът див

на ручея,

бързей подир бързей,

иска и с последната капка

да ме сломи.

Хвърлен насред блатото

на лица прокудени,

погледите обкръжават ме, приближават се,

настигат ме...

А аз пак обувките си зяпам.

© Мирослав Коцев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??