Крача по небосклона сив
548
0
0
Крача по небосклона сив,
търся насред моите пътеки
камъче да се захвана.
Носи ме ромонът див
на ручея,
бързей подир бързей,
иска и с последната капка
да ме сломи.
Хвърлен насред блатото
на лица прокудени,
погледите обкръжават ме, приближават се,
настигат ме...
А аз пак обувките си зяпам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослав Коцев Все права защищены
