Крача по небосклона сив
539
0
0
Крача по небосклона сив,
търся насред моите пътеки
камъче да се захвана.
Носи ме ромонът див
на ручея,
бързей подир бързей,
иска и с последната капка
да ме сломи.
Хвърлен насред блатото
на лица прокудени,
погледите обкръжават ме, приближават се,
настигат ме...
А аз пак обувките си зяпам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Коцев Всички права запазени
