8.04.2011 г., 11:53 ч.

Крача по небосклона сив 

  Поезия » Бели стихове
378 0 0

Крача по небосклона сив,

търся насред моите пътеки

камъче да се захвана.

Носи ме ромонът див

на ручея,

бързей подир бързей,

иска и с последната капка

да ме сломи.

Хвърлен насред блатото

на лица прокудени,

погледите обкръжават ме, приближават се,

настигат ме...

А аз пак обувките си зяпам.

© Мирослав Коцев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??