17 mar 2021, 17:13

Крадци на време

  Poesía
1.3K 1 0

Крадци на време дните ни съсипват,
тонове с мъгла в очите ни изсипват.
И заслепени за ръка ни водят,
крайна цел е да ни живота отровят.

 

Техни съюзници са нашите его и суета.
Лъжат ги, че така ще сме по ценни за света.
И впримчени в техните правила и игри,
си чакаме обещаните падащи звезди.

 

И такива падат, но убити,
а убийците коварни са някъде скрити,
но съдбата търси  кого да осъди.
И обвинява теб, раздавайки тежки присъди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...