17 mar 2021, 17:13

Крадци на време

  Poesía
1.3K 1 0

Крадци на време дните ни съсипват,
тонове с мъгла в очите ни изсипват.
И заслепени за ръка ни водят,
крайна цел е да ни живота отровят.

 

Техни съюзници са нашите его и суета.
Лъжат ги, че така ще сме по ценни за света.
И впримчени в техните правила и игри,
си чакаме обещаните падащи звезди.

 

И такива падат, но убити,
а убийците коварни са някъде скрити,
но съдбата търси  кого да осъди.
И обвинява теб, раздавайки тежки присъди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...