Mar 17, 2021, 5:13 PM

Крадци на време

  Poetry
1.3K 1 0

Крадци на време дните ни съсипват,
тонове с мъгла в очите ни изсипват.
И заслепени за ръка ни водят,
крайна цел е да ни живота отровят.

 

Техни съюзници са нашите его и суета.
Лъжат ги, че така ще сме по ценни за света.
И впримчени в техните правила и игри,
си чакаме обещаните падащи звезди.

 

И такива падат, но убити,
а убийците коварни са някъде скрити,
но съдбата търси  кого да осъди.
И обвинява теб, раздавайки тежки присъди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...