Mar 17, 2021, 5:13 PM

Крадци на време

  Poetry
1.3K 1 0

Крадци на време дните ни съсипват,
тонове с мъгла в очите ни изсипват.
И заслепени за ръка ни водят,
крайна цел е да ни живота отровят.

 

Техни съюзници са нашите его и суета.
Лъжат ги, че така ще сме по ценни за света.
И впримчени в техните правила и игри,
си чакаме обещаните падащи звезди.

 

И такива падат, но убити,
а убийците коварни са някъде скрити,
но съдбата търси  кого да осъди.
И обвинява теб, раздавайки тежки присъди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...