14 jul 2020, 17:00  

Крадец

  Poesía » Otra
867 1 7

Открадвам миг от целувка

на лунно момиче с момче.

Прибирам на скитник обувка

захвърлена в сухо дере.

 

Мечтите на хората търся

забравени в скрин, чекмедже.

С балсам и мирó ги поръсвам

за мен да възкръснат! Но, не!

 

Крадецът, крадец си остава.

След час, след миг, векове...

Пари, богатство и слава?!

Бог по равно на вси, ще даде!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Николай, Ирина, Юри!
  • Хубаво е, Хари! 👍
  • "Крадец" с нежна душа си ти, Хари🥀
  • Мечтите на всеки са различни Хари, а очакването е диаспорен процес на покълване(едни се реализират, а пък други не)!
    Зависи от това, човек, колко силно го желае и проектира своето бъдеще, защото вселената е попивателна кърпа.
    И улавя, резонира това, което желаеш гласно- или пък не, а мислите са онова, което ни кара да мечтаем силно!
    Бог дава това, което ни е нужно и добро!
    Защото ние само искаме, но това добро ли ще е за нас?!
    Дори и да си откраднем миг щастие, от някое чуждо шкафче(това ще ни донесе ли някакви дивиденти, радост)?
    Затова мечтите са индивидуални, но трябва всеобхватно да се канализират в пространсвото и достигнат до нас-вече реализирани!
  • Сърдечно благодаря, Георги и Стойчо!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...