Открадвам миг от целувка
на лунно момиче с момче.
Прибирам на скитник обувка
захвърлена в сухо дере.
Мечтите на хората търся
забравени в скрин, чекмедже.
С балсам и мирó ги поръсвам
за мен да възкръснат! Но, не!
Крадецът, крадец си остава.
След час, след миг, векове...
Пари, богатство и слава?!
Бог по равно на вси, ще даде!
© Хари Спасов Всички права запазени