9 nov 2006, 18:01

"Крадец" на обич

  Poesía
1.2K 0 21

Открадна сърцето ми. В него всели се
и няма ни ден, нито нощ във покой.
И пламък разпали се в него, където
тъгата стаена си бе само моя.


Отричам я вече щом,  мили, те има.
Копняла за тебе аз бях до сега,
красива любов, със красивото име.
Непозната за мен бе до днес обичта.


Ръката ми в свойта ръка поеми я
и двама по плажа ще бродим в нощта.
Луната ни, бяла и нежно красива,
лъчите си с обич ни праща сега.


Копнежна и влюбена, нека ни гледа
и,  бяла от  завист, се скрие в тъма.
Звездите, преди да заспят за последно,
усещат какво е за нас любовта.


Спокойна и зряла,и истинска -  тя е
такава  за мене и теб обичта.
Открих любовта си във тебе и зная,
последна ще бъде за двама ни тя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...