Nov 9, 2006, 6:01 PM

"Крадец" на обич

  Poetry
1.2K 0 21

Открадна сърцето ми. В него всели се
и няма ни ден, нито нощ във покой.
И пламък разпали се в него, където
тъгата стаена си бе само моя.


Отричам я вече щом,  мили, те има.
Копняла за тебе аз бях до сега,
красива любов, със красивото име.
Непозната за мен бе до днес обичта.


Ръката ми в свойта ръка поеми я
и двама по плажа ще бродим в нощта.
Луната ни, бяла и нежно красива,
лъчите си с обич ни праща сега.


Копнежна и влюбена, нека ни гледа
и,  бяла от  завист, се скрие в тъма.
Звездите, преди да заспят за последно,
усещат какво е за нас любовта.


Спокойна и зряла,и истинска -  тя е
такава  за мене и теб обичта.
Открих любовта си във тебе и зная,
последна ще бъде за двама ни тя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...