"Крадец" на обич
Открадна сърцето ми. В него всели се
и няма ни ден, нито нощ във покой.
И пламък разпали се в него, където
тъгата стаена си бе само моя.
Отричам я вече щом, мили, те има.
Копняла за тебе аз бях до сега,
красива любов, със красивото име.
Непозната за мен бе до днес обичта.
Ръката ми в свойта ръка поеми я
и двама по плажа ще бродим в нощта.
Луната ни, бяла и нежно красива,
лъчите си с обич ни праща сега.
Копнежна и влюбена, нека ни гледа
и, бяла от завист, се скрие в тъма.
Звездите, преди да заспят за последно,
усещат какво е за нас любовта.
Спокойна и зряла,и истинска - тя е
такава за мене и теб обичта.
Открих любовта си във тебе и зная,
последна ще бъде за двама ни тя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
