29 oct 2017, 17:59

Крадец на сълзи 

  Poesía » De amor
1994 3 5

А можеше да бъде различно.

Да летим към звездите ярки.

Чувства да изразяваме поетично,

докато мечтите са още жарки.

 

Но те изстинаха, а с тях и ти.

Присъствието ти е вече ледно.

Сърцето ти към другата лети,

а аз му махам за последно.

 

Сега е нощ, но вече не плача.

Не чакам да настъпи утрото.

Даже се наслаждавам на здрача,

вярвайки, че в него е чудото.

 

Към звездите не вдигам глава

да търся отминалата радост.

От новите чувства се сковах

и отпуснах в безмерна сладост.

 

Да, ти си владетел на дните,

но нощем друг ще се промъква

и ще краде от очите ми сълзите,

носещ светлина дори и да мръква...

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Изключително мило, Танче.
    Надявам се да не го преживяваш втори път.
    Благодаря ти сърдечно!
  • Направи ми голяма наслада твоето четиво! Въпреки че е пропито с мъка, много ми хареса, имала съм такъв период затова ме докосна! Поздрави и продължавай да ни радваш с твоите прекрасни произведения!
  • Да, обичаме крадци, които ни отнемат нещо болезнено.
    Благодаря ти, Гавраиле!
  • Крадците не ги обичам,но този го приветствам.
    Харесах,поздрав!
  • Много благодаря, Влади!
Propuestas
: ??:??