А можеше да бъде различно.
Да летим към звездите ярки.
Чувства да изразяваме поетично,
докато мечтите са още жарки.
Но те изстинаха, а с тях и ти.
Присъствието ти е вече ледно.
Сърцето ти към другата лети,
а аз му махам за последно.
Сега е нощ, но вече не плача.
Не чакам да настъпи утрото.
Даже се наслаждавам на здрача,
вярвайки, че в него е чудото.
Към звездите не вдигам глава
да търся отминалата радост.
От новите чувства се сковах
и отпуснах в безмерна сладост.
Да, ти си владетел на дните,
но нощем друг ще се промъква
и ще краде от очите ми сълзите,
носещ светлина дори и да мръква...
© Биби Всички права запазени
Надявам се да не го преживяваш втори път.
Благодаря ти сърдечно!