4 sept 2023, 10:12

Крадецът на орехи

  Poesía
321 3 3

КРАДЕЦЪТ НА ОРЕХИ

 

... тътри дрипави бурнуси облакът връз дол и рът,

орехи край пътя бруси циганче със дълъг прът,

гладно – кончето му скубе туфи жлътнала трева,

мракът мъкне тежък губер през корията едва –

над реката с бели мренки сетно слънчице пълзи,

 

хвърлят все по-дълги сенки, капят белите брези,

славей млъкна, бухна чухал, гарга въздуха раздра,

вятърът дудук продуха над смълчаната мера,

нийде светлинка в небето, просто в есенната нощ

брусих с циганчето клето орехи във звезден кош.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...