4 sept 2023, 10:12

Крадецът на орехи

  Poesía
324 3 3

КРАДЕЦЪТ НА ОРЕХИ

 

... тътри дрипави бурнуси облакът връз дол и рът,

орехи край пътя бруси циганче със дълъг прът,

гладно – кончето му скубе туфи жлътнала трева,

мракът мъкне тежък губер през корията едва –

над реката с бели мренки сетно слънчице пълзи,

 

хвърлят все по-дълги сенки, капят белите брези,

славей млъкна, бухна чухал, гарга въздуха раздра,

вятърът дудук продуха над смълчаната мера,

нийде светлинка в небето, просто в есенната нощ

брусих с циганчето клето орехи във звезден кош.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...