15 ago 2012, 10:42

Крадена емоция... 

  Poesía » De amor
910 0 4

Крадена емоция, но на чужд гръб,
съжалявам, приятелко, исках да съм пръв.
Не живеех за мига, но мигът беше смисъл,
всеки ден, излизайки, с радост бях орисан,
всеки ден, излизайки, красотата намирах,
крачейки, падайки, с твоя дух пак се издигах.
А думите кратки са редове, летят,
птиците падат само когато умрат...
Земята ме вика, иска да ме прибере,
но душата ми дърпа се, без да реве!
Не очаквам покана и сам пак ще стана,
мисълта ми объркана е, но още е вярна,

мисълта ми копнее да бъде свободна,

както птиците реят се над Земята огромна!

© Паун Алишев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • объркано е , ама на мене пък ми харесва много.. Под всичката бъркотия има много емоция
  • Наистина звучи малко объркано..Просто пишех,каквото ми дойде на душата.
    А за римите трябва да се постарая-изградил съм си мислене,че ако няма рима,липсва красотата,а понякога точно тя май бърка нещата...
  • А думите кратки са редове, летят,
    птиците падат само когато умрат...

    Дерзай!
  • Наистина мисълта е много объркана.
Propuestas
: ??:??