Крадена емоция...
Крадена емоция, но на чужд гръб,
съжалявам, приятелко, исках да съм пръв.
Не живеех за мига, но мигът беше смисъл,
всеки ден, излизайки, с радост бях орисан,
всеки ден, излизайки, красотата намирах,
крачейки, падайки, с твоя дух пак се издигах.
А думите кратки са редове, летят,
птиците падат само когато умрат...
Земята ме вика, иска да ме прибере,
но душата ми дърпа се, без да реве!
Не очаквам покана и сам пак ще стана,
мисълта ми объркана е, но още е вярна,
мисълта ми копнее да бъде свободна,
както птиците реят се над Земята огромна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паун Алишев Всички права запазени
