15 авг. 2012 г., 10:42

Крадена емоция...

Поэзия » Любовная

1.1K 0 4

Крадена емоция, но на чужд гръб,
съжалявам, приятелко, исках да съм пръв.
Не живеех за мига, но мигът беше смисъл,
всеки ден, излизайки, с радост бях орисан,
всеки ден, излизайки, красотата намирах,
крачейки, падайки, с твоя дух пак се издигах.
А думите кратки са редове, летят,
птиците падат само когато умрат...
Земята ме вика, иска да ме прибере,
но душата ми дърпа се, без да реве!
Не очаквам покана и сам пак ще стана,
мисълта ми объркана е, но още е вярна,

мисълта ми копнее да бъде свободна,

както птиците реят се над Земята огромна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

shushka (Щилияна Бахчеванова)

объркано е , ама на мене пък ми харесва много.. Под всичката бъркотия има много емоция

2012-08-26T23:28:31+03:00
fastera2 (Паун Алишев)

Наистина звучи малко объркано..Просто пишех,каквото ми дойде на душата.
А за римите трябва да се постарая-изградил съм си мислене,че ако няма рима,липсва красотата,а понякога точно тя май бърка нещата...

2012-08-16T01:41:11+03:00
mimamina (Мина Конарова)

А думите кратки са редове, летят,
птиците падат само когато умрат...

Дерзай!

2012-08-15T10:47:14+03:00
nikikomedvenska (Ники Комедвенска)

Наистина мисълта е много объркана.

2012-08-15T10:42:36+03:00