От копнежи по залези крадени
отлетя този ден недолюбен,
стъпки пишеха думи неказани,
мракът шепнеше тихо разбуден.
А в искрите на влюбени погледи
устни жадно мълчаха – до болка –
две тела се целуваха огнени,
и в съня си танцуваха волно.
Но в предела на чуждото вричане,
тъжни птици земята кръщават...
Бях ли твоето смело момиче,
дето може света да взривява? ...