Крадени залези
От копнежи по залези крадени
отлетя този ден недолюбен,
стъпки пишеха думи неказани,
мракът шепнеше тихо разбуден.
А в искрите на влюбени погледи
устни жадно мълчаха – до болка –
две тела се целуваха огнени,
и в съня си танцуваха волно.
Но в предела на чуждото вричане,
тъжни птици земята кръщават...
Бях ли твоето смело момиче,
дето може света да взривява?
И дали още чакаш във утрото
любовта ни и страстна, и дива?
Пак ли скиташ във мислите с чувството,
че без мен всяка болка е жива?
Знам, в копнежа на залези крадени
ще остана най-верния пристан
и в номадските клади, разпалени
пак живота ти вярно орисвам...
© Йорданка Господинова All rights reserved.
