29 июн. 2011 г., 13:34

Крадени залези 

  Поэзия » Любовная
883 0 13

От копнежи по залези крадени

отлетя този ден недолюбен,

стъпки пишеха думи неказани,

мракът шепнеше тихо разбуден.

 

А в искрите на влюбени погледи

устни жадно мълчаха – до болка –

две тела се целуваха огнени,

и в съня си танцуваха волно.

 

Но в предела на чуждото вричане,

тъжни птици земята кръщават...

Бях ли твоето смело момиче,

дето може света да взривява?

 

И дали още чакаш във утрото

любовта ни и страстна, и дива?

Пак ли скиташ във мислите с чувството,

че без мен всяка болка е жива?

 

Знам, в копнежа на залези крадени

ще остана най-верния пристан

и в номадските клади, разпалени

пак живота ти вярно орисвам...

 

 

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??