14 jul 2008, 10:37

Крадено...

  Poesía
868 0 15
 

Откраднат миг -

              във утрото на крехката ми есен,

- щастлив, но толкова бе мимолетен...

Открадната усмивка -

             душата ми ликува,

не знам до колко ще я има... светлината.

             И да ми свети - в нощите самотни...

Открадната  целувка - не за спомен -

             а да я пазя някъде у мене,

- непокътната и цяла,

             невидима - до... после.

Откраднат аромат - да те усещам...

            И да ме пази като  някакъв тотем,

от зли очи и погледи злощастни.

Ще си го пазя някъде у мен, за... после.

           ... Защото този ден бях... щастлива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...