14 jul 2008, 10:37

Крадено...

  Poesía
873 0 15
 

Откраднат миг -

              във утрото на крехката ми есен,

- щастлив, но толкова бе мимолетен...

Открадната усмивка -

             душата ми ликува,

не знам до колко ще я има... светлината.

             И да ми свети - в нощите самотни...

Открадната  целувка - не за спомен -

             а да я пазя някъде у мене,

- непокътната и цяла,

             невидима - до... после.

Откраднат аромат - да те усещам...

            И да ме пази като  някакъв тотем,

от зли очи и погледи злощастни.

Ще си го пазя някъде у мен, за... после.

           ... Защото този ден бях... щастлива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....