Край

Poesía » Otra

985 0 2

Измръзвам от огън,
пресъхвам от плач!
Да прощавам не мога -
май станах палач.

Наметнах забрани,
изричам закани,
без капчица страх.

От простор лишена,
гърча се задушена
под небеса лабиринт...
Безпътна пак си оставам...

Сковани замахват,
със смърт премахват
всяка искра от сълза...

И няма вече скърби,
душата загърби
всичкият плач.
Идва... палач.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

natiii (Наташа Басарова)

Аплодисменти!!!

2008-02-04T05:29:15+02:00
viktoria_emilova_dimitrova (Виктория Димитрова)

Много страшно...

2008-02-04T02:21:48+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0