Край
пресъхвам от плач!
Да прощавам не мога -
май станах палач.
Наметнах забрани,
изричам закани,
без капчица страх.
От простор лишена,
гърча се задушена
под небеса лабиринт...
Безпътна пак си оставам...
Сковани замахват,
със смърт премахват
всяка искра от сълза...
И няма вече скърби,
душата загърби
всичкият плач.
Идва... палач.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Валентинова Всички права запазени