3.02.2008 г., 22:23 ч.

Край 

  Поезия » Друга
615 0 2
Измръзвам от огън,
пресъхвам от плач!
Да прощавам не мога -
май станах палач.

Наметнах забрани,
изричам закани,
без капчица страх.

От простор лишена,
гърча се задушена
под небеса лабиринт...
Безпътна пак си оставам...

Сковани замахват,
със смърт премахват
всяка искра от сълза...

И няма вече скърби,
душата загърби
всичкият плач.
Идва... палач.

© Сиси Валентинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??