3 февр. 2008 г., 22:23

Край 

  Поэзия » Другая
715 0 2
Измръзвам от огън,
пресъхвам от плач!
Да прощавам не мога -
май станах палач.

Наметнах забрани,
изричам закани,
без капчица страх.

От простор лишена,
гърча се задушена
под небеса лабиринт...
Безпътна пак си оставам...

Сковани замахват,
със смърт премахват
всяка искра от сълза...

И няма вече скърби,
душата загърби
всичкият плач.
Идва... палач.

© Сиси Валентинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??