12 abr 2016, 7:43

Край

1.4K 4 12

Войната свършва тук и днес. Сега! 
Войната свърши! Ти си победител. 
Аз вече нямам сили за това... 
От днес нататък ще съм само зрител. 

 

Щом смяташ, че така сме по-добре, 
така да бъде. Повече не споря. 
Ако това е начинът да спрем, 
то, нека... Уморих се да се боря. 

 

Не просто уморен, а разрушен - 
парченца щастие, парченца радост...
И всичко на парченца е във мен. 
В душата ми е сякаш след торнадо. 

 

Но винаги, макар и в руини, 
ти място в моето сърце ще имаш. 
И няма как това да промениш, 

дори да продължиш да ме убиваш. 

 

  
                                                11.04.2016
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е, че има рубрика "На този ден", защото така по-старите творби също имат шанс да се появят отново в полезрението. Страхотен стих, усетих болката ,сякаш е моя, а финала е като трънче - забива се надълбоко. Браво!
  • Няма победители.
    Няма победени.
    Уж бе игра, а виж какво стана?
    Ти научи нещо за себе си.
    Аз разбрах за мене.
    (Не спестихме стрела.
    Нямам място за рана.)
    Очите ти...
    Тръгвам.
    Не ме спирай!
    Времето...
    Оцелях след голямата битка.
    На полето голо лежи доверието.
    И съвсем е мъртво...

    И не мога да свикна.
  • Страхотен стих!
  • Както винаги - чудесен! Браво!!!
  • Прекрасно стихотворение с убийствено жесток финал! Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...